Едно от цветята, чиято мисия в градината е сякаш да украси празника на пролетното събуждане и за която мисия то тръгва от есента, е зюмбюлът. Нашият народ го цени, както за великолепните форми и багри на цветовете му, така и за чудесния им аромат. Неслучайно го е възпял и в песните си. Българката го е отглеждала от незапомнени времена и така както учените твърдят, че родината му е западна Азия и крайбрежието на източното Средиземноморие, трудно е да си представим, че в Европа зюмбюлът е проникнал едва преди около три столетия. Но така или иначе днес холандците са тези, които са създали повече съвременни сортове с техните особености на отглеждане и възможности за управляван цъфтеж.
Вече не е рядкост пролетната свежест на зюмбюлите по време на зимните празници. Да постигнете цъфтеж в желано време е и по вашите сили. Добре е да знаете, че луковиците, предлагани на пазара от професионалните производители, са поставяни в благоприятни условия за преминаване на биологичните им цикли, през които относително високите температури са били от първостепенно значение. Най-важното, от което се нуждаят тези луковици, са ниските положителни температури. Това през зимата не представлява трудност. Не е трудно и да си купите луковици от най-новите сортове с желаната от вас багра на цвета. Може да ги засадите в дворната градина, може и да ги заставите да се развиват бързо и да се радвате на цвят през зимата. Решението как да постъпите с тях си е лично ваше, но при всички случаи е важно да изпълните на практика претенциите на това растение.
Най-разпространено е засаждането в градината, където зюмбюлът ще цъфти в ранна пролет - още през април, а може и през март. Ако и вие ще засаждате луковиците в двора, изберете им слънчево място. Може да ги засадите в редичка, край пътеки и алеи, оформяйки цветен бордюр, или да ги организирате на цветни петна в затревената площ. За да бъдат добре гарнирани тази декоративни елементи, трябва да се подберат и подходящи разстояния между луковиците. За едрите те са 10 -12 сантиметра, за средните - 8 - 10 см., а за по-дребните - 3 -6 см. Дъблочината на засаждане също се съобразява с едрината на луковиците, но и с качествата на почвата. Най-общо дъблочината е три пъти по-голяма от височината на луковицата, но ако почвата е лека, може да е малко по-голяма, а на тежки почви малко по-малка. Много добре ще се отрази на развитието на растенията и оформянето на хубави луковици, ако обогатите почвата преди засаждането с 6 - 10 кг. на квадратен метър напълно угнил оборски тор или компост.
В градината луковиците се засаждат от края на септември, през октомври, че дори и през декември. Предохранителна мярка срещу екстремни ниски температури в безснежната зима, когато почвата може да замръзне на голяма дълбочина, е покриването с окапала шума, размесена с дребни клонки. Напролет е полезно подхранването с 2 грама на квадратен метър амониева селитра, щом се появят връхчетата на растенията, и със същата доза малко по-късно, когато между листата се появят цветоносните стъбълца. Когато изсъхнат листата на зюмбюлите, засадете на тяхно място други цветя, като извадите луковиците. Трудно ще ви е да ги съхранявате някъде до есента, пък и едва ли е нужно. Просто ги засадете на ново място, но ги покрийте с окосена трева, слама, за да ги предпазите от лятното слънце.
Ако искате да подложите луковиците на форсаж и да имате цъфнали зюмбюли през зимата, може да постъпите по два начина. Първият е да ги отгледате като цветя в саксия. Може да използвате саксии с различна големина - малки за едно растение и големи за три и повече. Осигурете на саксията добър дренаж, като поставите на дъното кермазит или дребни камъни, а върху тях насипете чист речен пясък. Почвата, която ще използвате, не е от особено значение, защото растенията ще се развиват за сметка на резервните хранителни вещества в луковицата. Тя може да е обикновена градинска, която в случай, че е по-тежка, може да подобрите чрез добавка на торф или угнил оборски тор, а може да купите от магазина готова почва за стайни цветя. Каквато и да е, насипете я върху подготвения дренаж и леко притъпчете. Може да засадите луковицата направо, но по-добре е да нанесете върху нея тънък слой пясък. Това много помага за предпазването на луковицата от загниване. След това допълнете съда с почва, но така че една трета от луковицата да остане открита. В по-големи саксии може да засадите три, пет или повече луковици. Полейте така, че цялата почва в саксията да се овлажни нормално. Това ще е единственото поливане до цъфтежа, а след това когато и ако се налага. Отук насетне най-важното е да осигурите тъмнина и ниски положителни температури. Отдавнашна практика е саксията да се заравя в градината и след два месеца да се изважда и внася на топло. Вие можете да прибегнете и до други начини. Покрийте я с плътен книжен плик, който не пропуска светлина. Още по-лесно ще ви е да захлупите луковицата с подходящ съд, например друга саксия, но не пропускайте да запушите дренажния й отвор на дъното. На така засадената луковица може да осигурите ниската температура на балкона, в неотопляемо помещение на жилището или в избата. Тъмно и студено - това са естествените условия, при които прорастват луковиците на зюмбюла. След 8 седмици корените ща са обхванали цялото съдържание на саксията и растенията ще са се устремили нагоре. Тогава опипайте внимателно връхчето. Ще установите наличието на цветовете, които са по-твърди от листата. Пипайте, без да притискате, за да не ги повредите. Има ли ги, внесете растенито в стаята на светло и топло. След няколко дни ще разцъфне.
Много практичен, лесен и удобен начин е форсажът във ваза. Тя трябва да е присвита в горния край, така че да задържа луковицата. Може да се използват и други стъклени съдове, чиято гърловина не позволява луковицата да хлътне навътре. Напоследък на нашия пазар се появиха и специално направени съдове, които се продават заедно с луковиците. Съда, който ще се използва за форсаж, напълнете с обикновена вода. Разтварянето на подхранващи вещества е излишно, тъй като зюмбюлите ще растат за сметка на резервните хранителни вещества в луковиците. Най-важното в случая е да напълните съда така, че след поставянето на луковицата дънцето й да е над 5-6 мм. Над нейната повърхност. Потапянето й е недопустимо, тъй като тя ще загние. В условията на висока влажност във въздушния слой между нея и водата, тя пуска корени, които бързо стигат до дъното. Покрийте съда така, че да гарантирате тъмнината. Ниската температура ще осигурите на балкона, в неотопляемо жилищно помещение или в избата. Най-подходящата е 3-5 градуса. Периодично проверявайте нивото на водата във вазата и ако е необходимо, доливайте, като повдигате луковицата, за да не я мокрите. Когато установите, че пъпката е достигнала 5 см. височина, внесете цветето на светло и топло в стаята. Това ще е след 8-10 до 12 седмици.
Подлагайки луковиците периодично на форсаж, вие ще се радвате на пролет и през зимата.
Препоръчваме ви следните видове:
Gipsy Queen - зюмбюлът е впечатляващ заради необичайния си цвят. Без съмнение е един от най-интересните видове. Подходящ е за засаждане както навън в градината, така и в контейнери.
Delft Blue - от всички видове сини зюмбюли, Delft Blue със сигурност е най-добрият заради големината на цвета и нежната небесно синя разцветка. При благоприятни условия зюмбюлът цъфти в продължение на 4 седмици. Цветето е подходящо за засадждане в градината и на балкона в контейнер.
City of Haarlem - зюмбюлът цъфти в нежно жълто и е истинка находка в градината.
Fondant - този зюмбюл е с наситен аромат и нежно розови цветове, които цъфтят в продължение на 4 седмици. Подходящ е за засаждане в градина и на балкона.
